Човешкият мозък е невероятно сложен и почти съвършен механизъм. Но и той понякога дава отбой. Ето няколко когнитивни изкривявания, които потвърждават това.
Ние не променяме своето мнение, дори след като се уверим в неговата погрешност
Изследвания показват: ако разберем, че някои факти опровергават нашата гледна точка, това няма да промени мнението ни и ние ще го защитаваме с още по-голямо усърдие. Егото на човека е над всичко останало. За нас е много по-лесно да утвърдим своята абсолютна правота, отколкото да променим мнението си.
Можем да почувстваме гумена ръка като истинска
По време на експеримент учените разположили до ръката на доброволец изкуствена ръка и покрили двете така, че да не може да се определи къде е истинската. При допир до гумения крайник човекът изпитвал тактилни усещания, сякаш се докосват до ръката му. Това явление се нарича проприоцепция – способността на мозъка да усеща разположението на частите на тялото в пространството едни спрямо други.
Благодарение на този феномен учени са успели да излекуват фантомни болки, възникващи след ампутация на ръце. Те разполагали огледало срещу пациента по този начин, така че да може да види ампутирания крайник на мястото му.
Луната не става по-голяма, когато се приближава към хоризонта
Струва ни се, че колкото по-близо до хоризонта се спуска Луната, толкова по-голяма става. Но това е оптическа илюзия. Когато Луната достигне хоризонта, разположените в близост обекти, като например дървета и сгради, създават перспектива, благодарение на която тя визуално се увеличава.
Цветовете влияят на нашето възприятие за температура
Червеният цвят ние несъзнателно свързваме с висока температура, а синият – с ниска. По време на изследване било установено, че хората смятат напитка в червена или жълта чаша за по-топла, отколкото в синя или зелена.
Постоянното повторение на неверни факти ни кара да вярваме в тях
Американската изследователска организация Pew Research Center е установила: около 20% от американците смятат, че Барак Обама е мюсюлманин. Това убеждение не се основава на никакви факти. Просто хората постоянно са чували това и са формирали погрешно мнение. Този ефект се нарича илюзия за истината. В съответствие с него степента на истинност на някакво твърдение зависи от това колко пъти сме го чули.
Не всичко, което си спомняме, се е случило наистина
Съществува така нареченият ефект на конфабулацията – фалшиви, измамни спомени. Човек наистина може да си спомни за събития, които никога не са се случвали. Мозъкът е способен да подмени фактите и да ги комбинира в случайна последователност. Това явление е било открито 1866 г. от немския психиатър Карл Лудвиг Калбаум.
Ние не се учим по пътя на пробите и грешките
Учени от Масачузетския технологичен институт измерили активността на мозъка на маймуни, докато те правили правилни и неправилни действия. Когато маймуната правела нещо вярно, следващия път ѝ било много по-лесно да повтори действието. Обаче, повторението след неуспешни опити нямало никакъв положителен ефект.
Квадрати А и В са в един цвят
На нас, разбира се, ни изглежда, че това не е така. Тази невероятна оптична илюзия показва, че зрителният образ е резултат от цялостната работа на мозъка, а не само на очите. Мозъкът в този случай "настройва" изображението в съответствие с нашите очаквания от ефекта на сянката.
Зрението ни помага да усещаме вкуса
Учените помолили доброволци да оценят бяло вино. В описанието на вкуса са изброени характеристики, типични за белите вина. Когато същата напитка учените пребоядисали в червен цвят, доброволците намерили в нея нотки на червено вино. Експериментът се повторил няколко пъти, но резултатите не се променили. Външният вид на храните и напитките силно влияе на вкуса.
Може да не забележим това, което се случва пред очите ни
Това явление се нарича слепота на невниманието и е изцяло психологически феномен: човек, концентриран върху нещо, може да изпусне, пренебрегне внезапно възникнал дразнител, дори и ако той е значителен. Тази особеност на нашето възприятие често се използва от илюзионистите.
Мозъкът смята: ако пет последователни пъти се пада тура, на шестият ще се падне ези
Ясно е, че това не е така. Но нашият мозък игнорира теорията на вероятностите. Шансът за пореден път да видим тура е същият, както е бил и по-рано – 50%. Въпреки това вътрешното чувство погрешно ни подсказва, че шансовете са се променили.
Ние лесно откриваме две линии с еднаква дължина, докато другите не започнат да грешат
Психологът Соломон Аш поставил доброволци в стая с група подставени лица и задал въпрос: "Коя от линиите – А, В или С – има същата дължина, като на първата?". 32% от питаните отговорили неправилно на този въпрос, ако трима други души в стаята давали еднакъв грешен отговор.
Ако някой ни игнорира, мозъкът намира една причина: този човек е мерзавец
За това отговаря характерната за човека фундаментална грешка на атрибуцията. Заради нея ни се струва, че поведението на други хора е израз на техните личностни качества, а не е резултат от действието на външни фактори. По този начин мозъкът по подразбиране прави лоши, некоректни заключения за действията на други хора.