Понякога си мисля, че там, на небето, се е събрал млад, амбициозен екип. Работата им е такава, креативна. Помагат на хората да осъществяват мечтите си.
Понеделник, в 9,00 имат оперативка – обсъждане на новопостъпилите мечти. Началникът на отдела прочита дошлите от Земята желания, а сътрудниците ги записват в своите таблети. Петя мечтае да стане писател, Николай иска да е майстор-готвач, Мария – фотограф.
После ръководителят мотивиращо приключва с: „Хайде, на работа. Ние сме страхотни! Ние сме професионалисти!“. И работната седмица започва. Екипът измисля най-невероятни сюжети и сценарии. Точно разчита времето и мястото, на което всеки клиент ще се срещне със съдбата си. Съставя се план-график за изпълнение. Всичко се съгласува с подизпълнители и външните сътрудници, да не би изпълняването на Петината мечта да провали мечтата на Николай. Извършва се колосална работа. Не спят нощем, не виждат децата и котките си. Мечтаят си за отпуск.
И в един момент проектът е готов за предаване. Минало е съгласуването през всички инстанции и е време да бъде осъществен.
Настъпва денят Х. Отбелязан е в календара с голям, червен кръг.
Човек излиза от дома си. Разбира, че е забравил ключовете за офиса. Докато се връща за ключовете изпуска автобуса. А на работа го чака лош началник и спешен проект. Човекът взема такси с ясната мисъл, че днес няма да обядва – предвидените за обяд пари ще отидат за таксито. С развалено настроение пътува към работата си. Виждайки унилата физиономия на клиента, таксиметровият шофьор решава да разведри обстановката и пуска радиото. По него върви реклама – известна фирма набира графични дизайнери. Повтарят телефона за контакти два пъти. Таксиметърът задушевно споделя колко добре рисува неговата 5 годишна племенница и как несъмнено я чака бъдеще на велик художник.
На човека му става тъжно: „Аз самият като дете рисувах много добре“.
А по радиото след известен попхит отново завъртат същата реклама.
Там, на небето, екипа следи с кръстосани за късмет пръсти. Никой не помръдва, всички са затаили дъх и наблюдават случващото се. Дори една муха е почти замръзнала в полет.
Човекът записва телефона в мобилния си.
Всички въздъхват облекчено. Отварят шампанско. Чуват се аплодисменти и смях.
Човекът след работа се прибира в къщи. Разказва на жена си за чутата обява. Тя го попарва с: „Какво си намислил? Какви са тези глупости?“
„Действително, какво си мисля? Глупаво е това. Не съм рисувал от дете. Да, наскоро си припомних какво удоволствие изпитвах от рисуването. Дори имах намерение да си купя бои, но нямаше излишни пари. Как ще отида при тези хора? Ще ми се изсмеят!“
На небето… всички помръкват.
Как е възможно??? Някой демонстративно хвърля записките си от бюрото: „Аз повече така не мога да работя!!!“. Вечерното тържество за успешния проект се отменя. Големият началник вика утре ръководителя на отдела за доклад. Кой е виновен за проваления проект? Целият отдел е лишен от премии и почивка. Никакви деца и котки!
В заключение: Не ядосвайте небето. Там момчетата наистина се стараят. Работят без почивка, за да бъдете щастливи.
Не ги разочаровайте.