Отново е пролет. Природата се преобразява, захвърляйки своя сив, безличен костюм и облича ярките, пролетни дрехи.
Всичко се трансформира – синьо небе, каквото можем да видим само през този сезон, свежа зеленина, бели облаци.
Земята се гизди като момиче за първа среща и е красива като жената, която обичаш.
Очите ѝ светят с някаква бездънна, завладяваща дълбочина на пролетно небе.
Косата ѝ се вее от вятъра като клоните на върба.
Пролетта свързваме с пробуждането, със завладяваща ни вълна от емоции и чувства, със светла нова любов, когато все още всичко предстои. Следва я лятото – зряло и наситено с любов, сладко като зряла ягода. А след това ще дойде есента – спокойна, тиха, нежна, добра, с която можеш да повървиш ръка за ръка и просто да мълчиш.
Но сега е пролет – буен цъфтеж и възраждане. Нека хвърлим студените зимни дрехи и наденем топъл и светъл пролетен костюм, нека да чуем как шумолят дръвчетата, коя любовна песен пеят птичките? Нека затворим очи и оставим лицето си на пролетния вятър, който го гали като ръцете на любимия ни.
Пролетта тържествува – влюбена в живота, в екстаза от чудото на възраждането. Ние всички намираме в душата си същите тези чувства – пробуждане и обновяване.
И нека бъде в сърцето ни пролет. И нека зимата и студът си заминат. Да се събудим! Идва пролет, време е за промяна. Нека в сърцата ни разцъфти любовта.