Ти умря по пътя за вкъщи.
Попадна в автомобилна катастрофа. Нищо забележително, но все пак смъртоносна. Остави след себе си жена и две деца. Беше безболезнена смърт. Опитаха да те спасят, но напразно. Тялото ти беше толкова обезобразено, че беше по-добре да си отидеш, повярвай ми. И тогава срещна мен.
- Какво... Какво се е случило?- попита ти.- Къде съм аз?
- Ти си мъртъв! - отговорих, сякаш нищо не се е случило. Не е време да се украсяват нещата.
- Там беше... ъммм... камион, и поднесе...?
- Аха.
- Аз... аз умрях?
- Да. Но не се разстройвай, всички умират. - потвърдих.
Огледа се. Наоколо е пусто. Само ти и аз.
- Какво е това място? - попита. - Това е живот след смъртта?
- Повече или по-малко. - отговорих аз.
- А ти си Бог?
- Аха. - казах - Аз Съм Бог.
- Жена ми... и децата - промърмори ти.
- Какво?
- С тях всичко ли е наред?
- Това ми харесва. - казах аз. - Ти току що умря и така се вълнуваш за семейството си. Това е много добре.
Погледна ме със страхопочитание. В очите ти аз изобщо не приличах на Бог. Може би обикновен мъж. Или, може би, жена. Някакъв влиятелен човек с размазано лице. По-скоро учител от началните класове, отколкото Господ Всемогъщ.
- Не се тревожи. - Те са добре. Децата ти винаги ще си спомнят за теб само най-доброто. Те не са натрупали към теб неуважение. Жена ти ще плаче, но в душата си ще почувства облекчение. Честно казано брака ви се разпадаше. Ако ще те утеши, мога да кажа, че жена ти ще се чувства много виновна за това скрито чувство на облекчение.
- Ооо... Е, какво сега? Ти ще ме изпратиш в рая или в ада, или нещо подобно на това?
- Нито едно от двете - отговорих. - Твоята душа отива в друго тяло.
- Ааа, това означава...? Индусите са прави....?
- Всички религии са прави по свой начин. Ела с мен.
И тръгна с мен през празнотата.
- Къде отиваме?
- Конкретно - никъде. Просто е по-приятно да се разхождаме по време на разговора.
- Тогава какъв е смисълът? - попита ти. - Когато се родя отново аз ще бъда отново празен, като съд? Нищо повече от дете. Значи целият мой опит и всичко което съм постигнал в онзи свят няма да има значение.
- Съвсем не! - уверих аз. - В теб са вложени опитът и мъдростта на миналите ти животи. Ти просто в момента не си ги спомняш.
Спрях и те хванах за раменете.
- Твоята душа е много по-огромна, изумителна и красива, отколкото можеш да си представиш. Човешкото съзнание може да обхване само една малка част от това, което в действителност съществува.
Това е като да натопиш пръста си в чаша с вода, за да провериш дали е студена или гореща. Ти пускаш само част от себе си в този свят, а когато излизаш от него, целият натрупан опит и знания остават в теб. Ти си бил в човека всички предишни 48 години, така че още не чувстваш останалата част от огромното си съзнание. Ако ние с теб още малко походим, ти ще започнеш постепенно да си припомняш всичко, което се е случвало в миналите ти животи. Но няма смисъл да го правим между преражданията.
- Колко пъти съм се прераждал?
- О, много. Много, много. Ти си преживял много и различни животи, - отговорих аз. - Този път ти ще си китайска селянка през 540 г. пр.Хр.
- Чакай, как така? - спря се ти. - Ти ме изпращаш назад във времето?
- Ами, може и така да се каже. Времето в тази форма, в която ти го знаеш, съществува само във вашата вселена. Там, откъдето идвам, всичко се случва по различен начин.
- Откъдето си родом?.. - изненадан си.
- Ами да, - обясних аз. - аз също съм роден някъде. Но в съвсем друго измерение. И там има още такива като мен. Ти, разбира се, искаш да знаеш какво е там, но честно казано няма да разбереш.
- Ааа, - разочаровано каза. - но слушай, ако аз се превъплъщавам в хора от различно време, аз може би някога ще се засека със себе си?..
- Да, разбира се. Това много често се случва. Поради факта, че всеки живот е наясно само за себе си, ти дори не разбираш, че си се срещнал.
- Тогава какъв е смисълът на всичко това?
- Ти сериозно ли? - изненадан съм. - Питаш ме, какъв е смисълът на живота? Малко изтъркано, не мислиш ли?
- Но това е закономерен въпрос - упорито каза ти.
Погледнах те в очите.
- Смисълът на живота, а и това, заради което съм създал тази вселена, е ти да се развиваш.
- Искаш да кажеш човечеството? Искаш човечеството да еволюира?
- Не, не, само ти. Аз създадох цялата вселена за теб. С всеки нов живот ти растеш и се развиваш, превръщаш се в цялостен интелект.
- Само аз? А какво да кажем за останалите?
- "Останалите" не съществува. В тази вселена няма никой друг. Има само ти и аз.
Ти ме погледна.
- Но всички хора на Земята...
- Всичко това си ти. Различни твои прераждания.
- АЗ... АЗ СЪМ ВСИЧКИ?
- Именно, - със задоволство заключих аз и те потупах по гърба.
- Аз съм всеки човек, който някога е живял на Земята?
- И който някога ще живее, да.
- Аз съм Линкълн? - порази се ти.
- И ти си Джон Уилкс Бут.
- Аз съм Хитлер?
- И ти си милионите му жертви.
- Аз съм Исус?
- И ти си всеки от неговите последователи.
Ти замълча.
- Всеки път, причинявайки на някого болка, ти причиняваш болка на себе си. Всеки път, като правиш на някой добро, ти си направил добро на себе си. Всеки щастлив или тъжен момент от престоя на Земята е изпитан, или ще бъде изпитан, само от теб.
Ти се замисли за момент.
- Защо? - най-накрая попита. - За какво е всичко това?
- Защото някой ден ти ще станеш като мен. Защото ти си аз. Ти си част от мен. Ти си моето дете.
- Означава, че аз съм Бог? - недоверчиво попита ти.
- Не, все още не. Сега ти си само ембрион. Още растеш. Когато преживееш всеки човешкия живот на Земята, във всички времена, ти ще бъдеш готов да се родиш.
- Значи, цялата Вселена, - изумено каза, - това е само...
- Яйце. - потвърдих аз. - А сега, време е да влезеш в нов живот.
И те изпратих по пътя.
"The Egg" Andy Weir