- Паметта – това е река, течаща към източника. Спомените са колебливи, капризни, в тях се появява преживяното и така се случва, че от някаква малка незначителност, от нищожна дреболия, от едва едва чут звук, сякаш нещо ни хваща за гърлото.
- Спомените водят със себе си демона с име Мъка и от това кръвожадно чудовище няма спасение.
- Във Виена се запознах с един господин, ползващ се с изключителен успех сред австрийците. Името му не съм запомнила, а фамилията му е Фройд, и хората му се възхищаваха, защото той им връщаше възможността по отминалата невинност; изместваше нашите грехове върху нашите родители.
- Цветята ни учат, че на света няма нищо вечно. Не са вечни нито младата красота, нито увяхването, защото с тях идват нови семена. Не забравяй за това в часовете на веселие, тъга или мъка. Всичко преминава, остарява, умира и възкръсва.
- И най-високото дърво израства от миниатюрно семенце. Не забравяй това и не се опитвай да ускориш бега на времето.
- Само любовта е в състояние да запълни празнотата със смисъл.
- Висока и величествена, със своенравно разпиляна по раменете къдрава коса, тя притежава гъвкавата грация на хищник и сякаш ни пренася в тайнствена вълшебна "страна".
- Женствената сред жените пише неизвестна още трагедия със собственото си тяло.
- Всеки обича да флиртува с опасността – дотогава, докато не стане наистина опасно.
- Чудесен начин никога да не се объркваш – да не мислиш накъде те носи живота.
- Ние с вас знаем, че искат да ме убият не заради глупавото обвинение в шпионаж, а защото съм се осмелила да тръгна след мечтата си, а мечтата винаги излиза скъпо.
- Няма значение кой ще приеме твоята изповед, важно е да откриеш душата си, за да я пречистят слънчевата светлина и топлина, а дъждовните води – да я измият.
- Вие сте не просто човек, несправедливо обвинен в шпионаж, вие се осмелихте да оспорите устоите на нашето общество, а това не се прощава.
- Любовта е преди всичко акт на вяра към другия и в другия човек, чието лице винаги трябва да бъде скрито от нас под прикритието на тайните. Всеки миг трябва да се усети и почувства, а ако се опитате да разберете тайния му смисъл, използвайки ума си – вълшебното очарование се разсейва.
- Ние следваме пътищата на любовта – въодушевяващи или мъчителни, – издигаме се на най-високите върхове или се спускаме в бездънните дълбини на моретата, но вярваме в ръката, която ни води. И ако не си позволим да се изплашим, ще се събудим в блестящи дворци; ако все пак се страхуваме да направим тези стъпки, които изисква от нас любовта, ако искаме всичко да е наяве и открито, то в крайна сметка не ще постигнем нищо.
- Когато обичаме истински, ние по-добре разбираме другите и самите себе си.