В живота ни сякаш всичко се обърка, забелязали ли сте? Например, вещите са станали за нас много по-важни и ценни, отколкото искрените, добри отношения с хората, а всички разговори за истинската, светла любов предизвикват у нас все повече объркване и дори сарказъм.
Защо се случва така още през 1958 г. обяснява немският психоаналитик Ерих Фром, формулирал 5 истински причини, които Svetlilo.com споделя с вас. Надяваме се, че тези думи не само ще хвърлят светлина върху проблемите на нашето общество, но и ще помогнат да промените отношението си към заобикалящия ни свят.
Вещите и безкрайното трупане на блага са станали самоцел
Постоянното желание да се живее сред изобилие и охолство тласнаха човечеството в неправилния път. Ако попитате един човек със съвременен начин на живот как си представя рая, най-вероятно ще ви разкаже за един безкраен мол, в който всяка седмица се появяват нови продукти и промоции, а той има достатъчно пари да ги купи.
Хора мразят работата си
Човек няма никакво отношение към нея и често е само елемент в системата за масова бюрокрация. И всичко това, защото често човек няма лично отношение към нея и се чувства в капан – голяма част от енергията си хората губят за неща, в които самите те не виждат никакъв смисъл. Например продавачите налагат безсмислени продукти, стоки и услуги, които трябва да разпространяват, дори ако не са нужни на купувача и те ненавиждат да правят това.
Пазарната ориентация е проникнала в нашата лична сфера
Нашето общуване често напомня обмен на вещи на пазара. Класата на белите якички – всички, на които им се налага да манипулират хора, цифри и думи, са принудени да правят сделка по продажба на собствената си личност. И стойността на тези хора се определя от цената, която са готови да платят на пазара. Ако се окажат непотърсени, те остават с усещане за непотребност и безполезност, чувство за собствена непълноценност.
Любовта се превърна в рядкост
Заобикаляме се със сантименталност, влюбчивост, предаваме се на мечти за любов, но при това без да изпитваме истински, дълбоки чувства. Това се дължи на факта, че постоянно се занимаваме с вещите и сме твърде загрижени за успеха, парите и средствата за постигане на целите. За да се обезпечи успешната работа на съвременното общество, ние сме създали класа с много образовани, интелигентни хора, но ето – вътрешно те са безумно изчерпани и изморени.
За много равенството означава еднаквост
И хората са непълноценни, дефектни, ако се различават от повечето. Но всъщност равенството се състои в това, че човек не може да бъде средство за постигане на целите на друг човек. В този свят всеки от нас е самоцел.
Какъв извод може да се направи?
Най-важното: нашите представи за щастие не трябва да са свързани с безграничното потребление, а преди всичко с автентичните, интензивни, градивни връзки и отношения, внимание и отзивчивост към нас самите, към околната природа и хората. Да, щастието не изключва тъгата. Но основното е, че човек е способен да чувства тъга – значи той реагира, способен е да изпитва чувства.
