Историята се случила в далечни времена, в древна Персия. Персийският цар, почиващ в сянката на шатрата си, наблюдавал обучението на своите стрелци, когато отгоре се дочул гръм. Той вдигнал глава и видял как птица с невиждана красота попада в устата на огромен змей. Тя пърхала с последни сили да се отскубне, но гибелта ѝ била близо.
Царят се съжалил и наредил на стрелците да убият змея. Мигове по-късно птицата била свободна. Отскубвайки се от вече мъртвия враг, тя полетяла към нозете на владетеля и хвърлила пред тях няколко зрънца. Скоро от тях пораснали разкошни лози, а след месец се появили и сочни чепки грозде.
По нареждане на владетеля слугите всеки ден му носели свеж сок, към който той се пристрастил. Но един ден слугата забравил да изстиска сок и за да не бъде наказан, занесъл на царя вчерашен сок. Кой можел да предположи, че сокът ще вкисне? Чувствайки непознат привкус, царят се разтревожил, че някой иска да го отрови. Слугата бил наказан, а сокът изпратен на дворцовия лекар за изследване.
В същото време минала любимката на царя – прекрасната робиня Нодира. Тя от доста време страдала от носталгия по родния край, от което красотата и вехнела. Всеки ден имала главоболие, не искала нито да яде, нито да спи. Въпреки страданията царят не искал да я пусне на свобода.
Разбирайки, че на лекаря са изпратили отрова, нещастната Нодира решила да се възползва и да свърши със себе си. Открадвайки сока от лекаря, тя го изпила наведнъж и паднала в безсъзнание. Прекарала няколко часа в дълбок сън и когато се събудила, се почувствала отново енергична и здрава. За нейна изненада тя открила, че бузите и са отново румени, а от главоболието нямало и помен.
Новината за чудотворното изцеление се разпространила по целия свят. Така хората научили за вълшебната напитка, връщаща радостта от живота – червеното вино.