... Аз казвам, че е безсмислено да прекарате целия си живот по един единствен път, особено ако този път няма сърце.
– Но как да знаем, дон Хуан, има ли пътят сърце?
– Преди решително да тръгнеш по пътя, попитай себе си, има ли този път сърце? Ако отговорът е – не, ти ще го разпознаеш и можеш да избереш друг път.
– Но как мога със сигурност да позная има ли пътят сърце?
– Всеки ще познае. Проблемът е, че никой не си задава този въпрос; когато човек най-накрая разбере, че е избрал пътека без сърце, то тази пътека вече е готова да го убие. В тази точка много малко хора могат да спрат своята целеустременост и да прекратят ходенето.
– С какво трябва да започна, дон Хуан, как е правилно да си задам този въпрос?
– Просто си го задай.
– Искам да кажа, има ли някакъв специален начин, за да не заблудя себе си и да повярвам, че отговорът е "да", докато в действителност той е "не".
– Но защо ще ти е да се залъгваш?
– Може би, защото в този момент пътеката ще изглежда приятна и радостна.
– Това са щуротии. Път без сърце никога не е радостен. Трябва усилено да работиш, дори за това да стъпиш върху него. От друга страна, пътят със сърце е лек. Не трябва да полагаш усилия, за да го обичаш...“
... трябва винаги да помниш, че пътят е само път. Ако чувстваш, че не трябва да вървиш по него, то не трябва да оставаш там при никакви обстоятелства. За да имаш яснота, трябва да водиш дисциплиниран живот. Само в този случай ще знаеш, че всеки път е само един път и че няма абсолютно никакви прегради нито за теб самия, нито за другите, да го напуснеш, ако именно това ти повелява да направиш твоето сърце.
Но твоето решение да останеш на този път или да го напуснеш трябва да бъде свободно от страх и амбиция. Предупреждавам те за това. Гледай на всеки път отблизо и решително. Пробвай го толкова пъти, колкото намериш за добре. След това попитай себе си и само себе си. Този въпрос е такъв, че само много стари хора си го задават...
... Въпросът на моя учител вече има смисъл. Има ли пътят сърце? Ако има, то този път е добър. Ако няма, то полза от него няма. И двата пътя водят наникъде, но единият има сърце, а другият – не. Единият път прави пътуването приятно и колкото повече ходиш по него, ставате едно цяло. Другият път ще те принуди да проклинаш живота си. Единият път те прави силен, другият те изчерпва...
Карлос Кастанеда,
„Учението на дон Хуан
(Пътят на знанието на един индианец от племето яки)“