Веднъж в апартамента на млада жена цъфнал кактус. Преди това цветето 4 години стояло на перваза на прозореца, подобно на смръщен и небръснат мъж, и изведнъж такава изненада. Странно е, че ме смятат за злобна бездушна гаднярка, си помислила жената. Това не е вярно, при бездушните и зли кактусите не цъфтят.
Унесена в приятни мисли за цъфтящия кактус тя случайно настъпила по крака мрачен мъж в метрото. На неговата забележка тя не реагирала, както обикновено с оскърбен вид: "Ах, ако наистина сте такъв джентълмен, возете се с такси!", а се усмихнала:
– Не ми се сърдете, моля, просто няма къде да се хвана, ако искате вие също ме настъпете по крака и ще сме квит.
Мрачният мъж преглътнал това, което се приготвял да й "изтананика" по този повод. После слязъл на своята станция и купувайки си вестник, вместо да навика продавачката, объркала се с рестото, наричайки я тъпа крава, й казал:
– Няма нищо страшно, пребройте ги още веднъж, аз също сутрин рано не съм силен с математиката.
Продавачката, която не очаквала такъв отговор, се разчувствала и дала безплатно две стари списания и цял куп стари вестници на пенсионер – постоянен купувач, който много обичал да чете пресата, но можел да заделя всеки ден само за един по-евтин вестник. Разбира се, непродадената стока трябвало да се изписва, но всички правила могат да се заобиколят.
Доволен, старецът си отишъл у дома с наръча вестници и списания. Срещайки съседката от горния етаж, той не й устроил всекидневния скандал на тема: "детето ви ходи като слон из апартамента и пречи да се почива, трябва да го възпитавате по-добре", а погледнал и се изненадал:
– Колко е пораснала дъщеря ви. Не мога да разбера, на кого прилича повече – на вас или на баща си? Но ще стане красавица, имам набито око.
Съседката завела детето си в градината, отишла на работа в регистратурата и не започнала да крещи на обърканата баба, записала си час при лекаря за вчера, но дошла днес, а произнесла:
– Е, хайде, не се разстройвайте, аз също понякога забравям. Поседнете за малко, а аз ще се уточня с доктора, може и да ви приеме.
Бабата, успявайки да влезе на прегледа, не започнала да иска да й изпишат много добре действащото й лекарство, но да не е скъпо, което може незабавно да й помогне да се излекува от заболяването си, заплашвайки в противен случай да напише жалби до всички инстанции за правата на човека чак до Страсбург, а въздъхнала и казала:
– Не съм си изгубила чак толкова ума, разбирам, че старостта не се лекува, но вие, докторе, извинете ме, че постоянно ви намирам работа.
А докторът, прибирайки се вечерта, изведнъж си спомнил бабата и я съжалил. Помислил си колко забързано лети живота в суетене и поддаден на внезапен порив, спрял в най-близкия супермаркет, купил букет цветя, торта с кремави рози и продължил в съвсем друга посока. Спрял, качил се на третия етаж и почукал на вратата.
– Мислех си, защо всички ние се делим като децата, които играят в пясъчника. Ето, купих ти торта, само че неволно оставих портфейла си и той я притисна. Но това не е страшно, няма да се отрази на вкусовите й качества. Аз и цветя ти купих, но и те се посмачкаха от същия този портфейл. Но може би ще се съживят?
– Обезателно ще се съживят, – отговорила жената, – ще ги реанимираме. А аз имам новина. Представи си, днес се събуждам, поглеждам към прозореца, а кактусът ми цъфнал. Виждаш ли?