12 честни изводa, които си направих за 12 години брак

Романтичните филми завършват еднакво: с бяла рокля, цветя, щастливи младоженец и булка... А какво се случва след сватбата? И какво е това – живели дълго и щастливо?

Svetlilo.com споделя размислите на една жена с 12-годишен брак.

Никога не съм разбирала вълненията около "да си хванеш богат мъж" и "искам да се омъжа". Плановете ми за живота бяха грандиозни. Може би, както при много 15-17-годишни, които си мислят, че целият живот е пред тях.

Моите цели не беше писано да се сбъднат: спортна травма сложи край на кариерата ми, на моето олимпийско злато. Трябваше да окача шпайковете на стената.

Срещнах бъдещия си съпруг като студентка. При това никога не съм мислила колко години ми е отредено да имам брак. Знаех, че животът може да се промени всеки един момент. Както в спорта: днес си известен спортист, шампион и победител, а вдругиден получаваш травма и шампион вече е някой друг.

Треньорът винаги ми е казвал: "За да спечелиш трябва да бъдеш в главата по-силна от другите. Няма такива думи: "Не се получава", "Не мога". Ставай и действай. Прави това, което можеш в дадения момент, и го прави на максимум".

Навикът да мисля като шампион завинаги остана в моя светоглед. Това може да се сравни с вътрешен критик. Под неговото вечно строго ръководство минава и моят семеен живот. Всичко е като при всички: влюбеност, романтика, страст, страдание. Имало е периоди на търкания, опознаване един друг в ежедневието, периоди на разногласия, неразбирателство, обиди. Искали сме и да се разведем, и да се убием един друг.

И ето, вече 12 години съм омъжена и готова да споделя 12 извода по отношение на брака.

Страстта преминава

Да, любовта минава. Именно тази, която е приета в обществото и истинското ѝ име е "любовна зависимост". С лудите емоции, чувства, страдания, сълзи, с душевната болка и невъзможността да мислите за нищо друго, освен за обекта на такава "любов".

В една връзка трябва да ви е добре. Без истерии, „изкарване на акъла”, емоционални промени, адреналинови експлозии на неотговорено съобщение или телефонно обаждане, без счупени чинии и "ще поживея при нашите", без психически тормоз и безсънни нощи след поредния скандал.

В една връзка отношенията трябва да са стабилни. Това не означава скучни. Това означава да си уверен, че твоят съпруг/а няма да ти извърти зашеметяващ номер, когато съвсем не си готов за подобно нещо.

В една връзка трябва да бъде спокойно. Когато се прибираш у дома да знаеш, че там всичко е наред, че няма да се натъкнеш на агресивен пиян съпруг и да получиш плесница.

Бракът не е един безкраен празник

Няма "дълго и щастливо" без сблъсъци на обяд и през уикендите. Има болести, неразположение, лошо самочувствие, умора и раздразнение, гняв и обида. Има сривове, псувни, неприятности и трудности. Въпросът е само в това колко дълго съпрузите са готови да остават в тези ситуации.

Съпрузите наистина трябва да бъдат с едно социално ниво

Пепеляшка и принцът не е нищо повече от приказка. Романтична измислица, с която пълнят главите на момичетата от детството. И неравните бракове най-често завършват с развод. Химията на влюбването може да подтикне хората един към друг. Но, когато влюбването отмине, навън излизат всички разлики във възпитанието, манталитета, отношението към живота, към парите, работата и децата. Приказките, които се показват в киното, са невъзможни в живота, а опитите да се имитират завършват с катастрофа.

Съпрузите трябва да се развиват заедно

Не трябва да се разчита на постигнатото. Ако мъжът и жената по принцип не се развиват в живота, изходът е тъжен: този, който пречи на развитието, бива отхвърлен. Рано или късно. Жена, затънала между тавите, памперсите, децата, както и мъж с бира на дивана пред телевизора, са баласт, който ще бъде „почистен”. Без варианти.

Оттук и извода: не бива да се забранява на съпруга/та да се развиват. Няма значение в какво. Танци, китара, сноуборд, шах, 101 начина да готвя пиле – всякакво занимание, в което човек иска да постигне резултат. Оптимален вариант – да се разделят интересите на съпрузите, добре е да не си пречат.

Един друг трябва да се приемате

На по-дълбоко ниво. Може да се дразнят от някои свои навици, да не са съгласни с някои прояви на характера. Може да има различни виждания за някои проблеми в процеса на възпитание на децата. Но на по-дълбоко ниво човек трябва да бъде приет. С всички "странности", "бръмбари" и други "екстри". Трябва да се позволи на човека да бъде такъв, какъвто е. Можете, разбира се, да се опитвате да го прекроите, но през състоянието на приемане. И ако "прекрояването" е само допълнителна опция.

Жената не трябва напълно да се „разтвори” в съпруга и децата си

Отделяйте първо време за себе си, после за мъжа и детето си. Жена, предала своето "аз" в името на мъжа, бързо омръзва и се превръща в тежест. Не бива напълно да се разтваряте в семейството, не бива да живеете само за желанията на мъжа си, не бива да мислите само за готвенето и децата. "Лелята" не е интересна на никого. Интересна е личността, която искате да опознаете, с която искате да говорите. А "лелята", която е даденост, като дивана... дали на някой ще му дойде на ум да се интересува от мнението на дивана?

Мъжът ви трябва да ви е нужен и в същото време свободен

В последните години аз живея точно на този принцип. Не се страхувам, че мъжът ми може да си тръгне, защото той, както всеки човек, има право на по-добър живот за себе си. Без мен. Това е нормално. Така, както и аз имам право на по-добър живот за себе си. Без него. Да, предишният живот ще се срине, но няма да е катастрофа. Не бива насилствено да се задържа човека до вас. Затова трябва навреме да свалите розовите очила, да забравите завинаги фразата "Ще живеем дълго и ще умрем в един ден". Знайте, че във всеки един момент човек може да си тръгне и не си създавайте илюзии в този смисъл.

Всеки може да има своите интереси и желания

Всеки трябва да има право на лично пространство и време. Всеки трябва да има свои финанси.

Това е аксиома в отношенията. Така трябва да бъде и това не се обсъжда. Не мъкнете съпруга си на пазаруване, както не е необходимо непременно да ходите на мъжки риболов.

Например, моето лично време е времето за тренировки, йога, джогинг. Мога да изляза сама на разходка из парка или до езерото, да седна, да погледам водата, да си мисля. Също така имам време за четене на книги, за разни други неща. Мъжът ми спокойно ходи на мач, на срещи с приятели, заминава на риболов за няколко дни. Никой никого не следи, никой не устройва истерии на другия. Всички са доволни, всички са добре.

Всеки трябва да има лични финанси, макар и минимални. Без право на съпруга да иска отчет за тяхното използване. Унизително е да се моли за дамски превръзки, както и за цигари.

В къщата задължително трябва да има животно

И желателно топлокръвно. Котка, куче, хамстер – такова, което можете да постискате, да погушкате. В различно време у нас са живели котки, кучета, понякога и двете едновременно. И сега живеят две кучета и плъх сфинкс.

Дълго време живеят в брак хората с близки темпераменти

Когато единият е „шило в торба”, а другият все е в „зимен сън” и до печката седи, тогава този брак едва ли е предопределен да продължи дълго. Могат да се изгладят някои различия в темперамента, да се настроите към характера и скоростта на живот на другия. Но ако тези скорости са полярни, то едва ли с вашия "ферари" живот дълго ще издържите до едва кретащия „Фиат Панда”.

Страстният секс в брака не е основното

След 12 години брак не е възможно да има луд секс и романтика като по-рано, дори и след 3 години всичко затихва и преминава към по-спокоен етап. За да се поддържа високо ниво на желание на партньора и след много години, прекарани рамо до рамо, са нужни много силни емоции, които по принцип са невъзможни. Само ако един от съпрузите не страда от любовна зависимост. Тогава той, да, може да иска страст и огън. В такъв случай другият съпруг живее с него по сметка, за удобство, от нежелание нищо да промени.

Но обикновено в нормалните, безпроблемни отношения сексът остава на заден план и наистина не е основното в брака.

Решения трябва да се вземат заедно

Но при това жената не трябва да се меси в чисто мъжките дела. Малките, ежедневните неща не се нуждаят от съгласуване. Но някакви големи покупки, съдбовни решения, непременно трябва да се обсъждат. И решение да вземат двамата. Никакви "аз съм решил(а), казал (а), затова така и ще бъде".

Как да възпитавате детето си, къде да отидете на почивка, "айде да си вземем куче", каква кола да купите – това се обсъжда. А да се месите, например, в бизнеса на съпруга си не е желателно. Максимум – да изразите мнението си, ако ви питат.

И най-важното за трайния брак – това е желанието да се постигне компромис, да се слушате и чувате един друг, да оставяте възможност на другия да бъде сам, да не се сливате един с друг като сиамски близнаци, а да оставяте на себе си и другия пространство за маневри.

И въобще – семейният живот е комбинация от любов, доверие, взаимопомощ, толерантност и сила на волята. Порядъкът на всичко изброено се променя на всеки няколко години.

Живейте щастливо,

Олга